ДепартаментЗдравеопазване и социална работа

Онлайн
Код за достъп: 216783

Организатор:
департамент „Здравеопазване и социална работа“

Лектори:
проф. д-р Мила Вълчанова, Department of Language and Literature, Faculty of Humanities NTNU, Trondheim
доц. д-р Валентин Вълчанов, Department of Language and Literature, Faculty of Humanities NTNU, Trondheim

Модератор:
доц. д-р Полина Михова


Участници:
Всички студенти към бакалавърските, магистърските и докторски програми на български и английски език, както и експерти от общността, студенти от други програми и колеги от НБУ

Дигиталната ера променя драстично живота и детството на децата в съвременния свят. Новите технологии трансформират начина, по който хората взаимодействат помежду си, начина, по който историите се споделят и разпространяват, и начина, по който реалността се представя и възприема. Родителите усещат, че малките деца могат да се справят с таблети и приложения с ниво на „компетентност“, на което бабите и дядовците на децата могат само да завиждат. Същевременно, съществуващите теории за усвояване на език подчертават ролята на езиковото въвеждане и взаимодействието на детето с околната среда като решаващо значение за езиковото развитие. От тази гледна точка трябва да се запитаме: Какви са последиците от тази нова цифрова реалност за придобиването на децата на най-фундаменталните от всички човешки умения: език и комуникация? Необходими ли са нови теории, които да ни помогнат да разберем как децата усвояват езика? Новата дигитална среда и новите начини на взаимодействие променят ли начина, по който се изучават езиците, или качеството на усвояването на езика? Използването на нови медии е полезно или вредно за езика и когнитивното развитие на децата? Могат ли новите технологии да бъдат пригодени за подпомагане на растежа на детето и, най-важното, могат ли да бъдат проектирани да подобрят изучаването на езици при уязвими деца?

Базирайки се на наличната теоретична постановка и достъпните към момента емпирични данни, на публичната лекция ще бъдат дискутирани част от тези въпроси и проблеми, като ще се представи и европейският проект „e-LADDA“, чиято цел е да установи дали новите и интуитивни взаимодействия, предоставени от дигиталните инструменти, влияят върху езиковото развитие на малките деца и езиковите резултати по положителен или неблагоприятен начин.

Проф. д-р Мила Вълчанова работи в областта на съвременните експериментални методи в изследване на езика в норвежки контекст. Лабораторията, която тя ръководи има редица спечелени международни проекти, финансиране от ЕС, норвежки и скандинавски грантове, както и мрежа от международни сътрудничества  сред учени и студенти от чужбина. Вълчанова е наградена и координатиор Marie Curie Initial Training Network Language and Perception (LanPercept) на EU 7th FP/ERC, както и участва в MARIE SKŁODOWSKA‐CURIE Innovative Training Network в Horizon2020 Excellent Science Pillar (DCOMM), като като лидер на работна група и  като член на Комитета за подбор на екип. LingPhil е 8 годишен проект към грант в подкрепа на първото национално норвежко училище за изследвания по лингвистика и филология, в който Вълчанова е ръководител на проекта и научен директор на училището.

Вълчанова също получава финансиране от страна на Съвета за научни изследвания на Норвегия по темата на нарушенията (Construing Disability from different professional perspectives) от различни професионални перспективи. Тя е координатор на обучение и член на управителния съвет на Европейската IS1406 COST Action.

Вълчанова има дългогодишен опит с дейности по Еразъм, включително двустранни персонални и студентски мобилности с редица университети в Европа, като последният е Еразъм+ грант за мобилност между Университета в Хайдерабад и изследователската група в NTNU.

Вълчанова е работила като рецензент за скандинавските и ЕС грантове.